В Русенския архив, във фонда на Доростоло-Червенската
митрополия, се съхранява
писмото-биография на Васил Друмев (Климент Браницки), до митрополит
Григорий
от 18 март 1874 г. Писмото е трябвало да му послужи по повод кандидатурата
му за
повишаване в свещенически висш сан. Писмото е изпратено от Разград,
където
Друмев е трябвало да ръкоположи даскал Никола Икономов, разградския
възрожденски деец, за свещеник. В първата му част става въпрос за трудностите,
които срещнал за това ръкополагане и за отношението му към Икономов.
След това
той прави кратко животоописание за себе си, според църковния устав и
по молбата
на самия русенски митрополит Григорий.
"Роден в Шумен на 1841 г., аз до 1859 г. съм
живял в Шумен, дето и се учех при равни, често меняеми тогава,
учители.
На 1859 г. отидох в Одеса, постъпих в тамкашната Семинария
и следвах до 1865 г. След свършването на курса в Семинарията,
на 15 август 1865 г. постъпих в Киевската духовна академия,
която свърших на 1869 г.
Като се връщах след това в отечеството
си, в Галац и Браила ме
спряха и оставиха действителен член при Българското
книжовно
дружество, което тогава наскоро, а именно на
1 октомврий 1869 г.
се откри. До 14 юния 1873 г. аз се намирах все при Дружеството.
След това преминах в Тулча при Ваше Високопреосвещенство.
На 16 юния 1873 г. Вие ме ръкоположихте дякон
в Баш-кьой,
Тулченско, на 24 - свещеномонах в манастиря Чилик,
на 8 юлия
същата година - архимандрит в Тулча, на 20
октомври
( или друг път - това го нямам означено и не го
помня добре) -
протосингел в Русчук.
Дору бях ученик в семинарията, написах две повести
- "Нещастна
фамилия" и "Ученик и благодетели", та правих и други някои
преводи, които се обнародваха в книжиците. В Киев в Академията
бях написал едно писмо за истинно уважение, което трябва да
имаме към духовенството, което се обнародва в издаваните
тогава от Блъскова "Духовни книжици". Независимо от другите
дребни съчинения, които ни задаваха в Академията, при свършването
на курса аз написах дисертация на тема: "Греко-римские закони
и
преступлениях против вери и церкви", която заедно с успехите
ми
в другите следуеми науки спечели ми степен "Кандидат Богословия".
В Книжовното дружество в продължение на 4 години преписката,
архивата, сметките, библиотекарството, каталозите - всичко
това
бе на моите ръце. При това земах деятелно
участие при уреждането
на "Периодическото списание", както и при разпращането му.
Държах и коректура на всички поместени в него статии. Статиите
"Животът и значението на живописците", "За отхраната",
предговорът на отец Софрониевото животоописание, ( освен
описанието на Котел), критическия отдел във всичките излезли
до сега книжки (освен Бончовата критика за читалището),
преводът на статията "Йерархическата нареда на църквата"
под името Тонев, както и други някои дреболии в книжките
са мои. През това време написах и драмата "Иванко". Земах,
обаче, участие и в Браилското българско училище, като носех
в продължение на две години и титлата Директор на това училище.
Това съм бил и това съм правил до ръкополагането в Дякон. От
тогава до сега, Ваше Високопреосвещенство, го знаете."
По-нататък Васил Друмев деликатно напомня за отзивите,
които съществуват за него като атестат за добро
поведение и служба. Той прилага и препоръка от
страна на учебното заведение за целия си курс в
него, което обаче липсва в архива. За мнението на
Книжовното дружество пише, че четиригодишното му пребиваване в Браила го кара да вярва, че общата мнение
на всичките му сътрудници не е срещу него, т.е. е
добро.
"А колкото за от как съм постъпил в духовното звание и
до сега какво е било поведението ми и добро или
лошо мнение съм си спечелил от народа - за това
само Вие може да кажете решителната си дума." -
пише той.
Накрая излага някои свои проблеми, както и конкретните
си задачи, които му предстоят в Разград.
Познанството на Левски с Друмев
е неоспоримо. И двамата са участници
в Белградската легия на Раковски през 1862 г. и
освен това и двамата са положили подписи на 8 май 1862 г. за получени суми
като легисти. От документите в Русе се вижда, че
би могло двамата да са минали през Русе на 5 ноември 1868 г. Друмев
пише в писмото до Григорий,
че е бил
в Одеса до края на
септември 1869 г. и естествено не споменава за участието си в легията. Затова
твърде възможно е да е пътувал под псевдонима
си - Велиян Тонев.
На 24 април и 31 юли 1869 г.,
вече
под свое име, той отива
от Русе в Силистра. Интересно е, че молбите за тескере на
Васил Друмев
и на Васил Иванов (Левски?)
са заведени на една
и съща дата в общината
- на 30 юли 1869 г. и се намират
непосредствено една
след друга.
На 15 август 1865 г. Друмев и Христо Ботев са в Одеса.
Бил ли е и Левски
тогава там? На една снимка на Ботев и съучениците му, като че ли се
намира и карловския апостол.
